Интерактивност в театъра

2011

The following article as originally written for and posted on the Robotev blog (local copy) in March 2011.

Интерактивност в театъра

Има ли място в театъра за технологии като Arduino, Processing или Puredata? Използват ли се там? Как стои въпросът в българските театри?

През 2004 г. бях поканен от театралния режисьор Снежина Танковска да работя по постановката „Господин Ибрахим и цветята на Корана„. Не за пръви път работехме заедно. Една година по-рано направихме постановката „Разбиване“ по текст на Нийл Лабют в малката зала на Народния театър. Именно заради тази пиеса театърът тогава купи първия си DVD-плеър. Така въведохме театъра в дигиталната ера. За новата пиеса имахме амбициите да направим още една крачката в посока към интерактивност.

“Господин Ибрахим” е моноспектакъл на актьора Мариус Донкин по текст на френския писател Ерик-Еманюел Шмит. Пиесата разказва историята на Моисей (Момо), който, вече възрастен, се връща към детството си. Момо си спомня за г-н Ибрахим, който му разкрива тайните на Корана и го води на пътешествие до Турция. Представлението беше поставено на Камерна сцена в Народния театър. Това е една овална зала, където публиката е разположена в почти пълен кръг около сцената. За „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ решихме да включим цялата зала в действието. Опаковахме стените както и сцената с американ, за да можем да ги ползваме като екран за прожекция на видео.

Сценографията включваше две видеопрожекции. Едната, с видео на небе, почти не се движеше. Небето прожектирахме върху дъното на сцената. Другата прожекция постоянно се променяше – изчезваше и се появяваше отново, обикаляйки залата.

Монтирахме един видео прожектор на тавана над сцената и прожектирахме директно надолу. Малко под обектива инсталирахме кръгло огледало. Задвижвано от стъпков мотор, огледалото можеше да се върти на почти 360 градуса във всички посоки. По този начин беше възможно прожекцията да бъде върху стената зад и около публиката, но и също толкова лесно да бъде насочвана към пода.

Движенията на огледалото бяха програмирани чрез софтуер, специално разработен от мен за тази пиеса. Като платформа избрах MaxMSP с Jitter – програма, подобна на Puredata.

Част от пиесата беше интерактивна. Над публиката имаше уеб камера. Камерата беше насочена към сцената и се включваше автоматично в различни части на пиесата. В тези моменти софтуерът анализираше образа, намираше актьора и го следеше. С движението си актьорът управляваше прожекцията на второто видео върху стената и пода. По този начин той контролираше видеото, което разширяваше възможността за експресивност на движенията му.

Mr. Ibrahim and the Flowers of the Koran - Theater registration from Rene Beekman on Vimeo.

Цялостният резултат беше впечатляващ. В постановката равноправно участваха не само актьорът на сцената, а и останалите елементи като музиката и прожекциите по стените около публиката. Визуалната част беше под контрола на актьора. Той “играеше” видеото, докато играеше ролята си. Публиката беше поставена в средата на действието. Малката интимна зала ставаше още по-интимна и светът, за който Момо разказваше, се появяваше от време на време чрез прожекциите около публиката.

Какво е необходимо, за да се създаде работеща постановка, в която се използват интерактивни технологии? На първо място е нужен екип – екип, който силно иска тази пиеса да е интерактивна и в който всички участници са наясно, защо това е необходимо. Те трябват и да разбират, какво означават интерактивните елементи за тяхната роля и как я променят. Освен това трябва ясна идея за ролята и смисъла на интеракцията в постановката. Това са най-трудните съставки. Самата технология е по-лесна и вече е достатъчно достъпна, за да може без големи трудности да се използва в театъра.
Вече има и къде да се научите, как се прави това. Новите курсове при Роботев започват през месец април и вече може да се запишете за тях.

От Рене Беекман

И още едно последно нещо: Много от вас сигурно си мислят “Чакай сега, гледал съм тази пиеса и там нямаше никакво видео!“
Да, прави сте, вече няма. Това е една дълга и тъжна история с много неприятни малки човешки характеристики, които доведоха до решението, още след първия сезон пиесата да се играе без видео прожекциите.
И така, от тогава Донкин играе ролята на Моисей съвсем сам в едно голямо море от бял плат. Поне сега знаете защо го има този плат.